Община Благоевград е разположена в Югозападна България. Включва гр. Благоевград и прилежащите към него 25 села. Градът се намира в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила планина, в поречието на реките Струма и Благоевградска Бистрица. Разположен на международен път Е-79, на 100 км. южно от столицата София; на 25 км. от границата с Република Македония, на 100 км. от границата с Република Гърция и на 200км. от пристанище Солун. Електрозахранването се осъществява от междусистемна подстанция 400/110 KV. Електропроводът 400 KV между подстанция Благоевград и подстанция Солун е връзката между енергийните системи на България и Гърция. Мрежата за средно и ниско напрежение е добре развита. Предвижда се изграждането на нови 260 трафопоста за включване на нови потребители. На територията на общината преминава транзитен газопровод за Гърция. Включването на български консуматори в транзитната газопреносна мрежа зависи от постигане на междуправителствена спогодба.
Община Симитли се намира на 118 км южно от София в област Благоевград, на 15 км. от областния център. Разположена е по средното течение на р.Струма, недалеч от Орановския пролом. Преобладава планински и полупланински релеф. В централната част на общината - по поречието на р. Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата. В западната планинска част са останалите пет селца. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места.
Община Кресна се намира в Югозападна България и заема важно транспортно-географско положение. Тя граничи с Република Македония. Административния център на общината отстои на 144 км. южно от София. Територията на община Кресна представлява интересна мозайка от различни типове релеф - котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. Обхваща части от Средно струмската долина с живописния Кресненски пролом, Малешевска планина с първенеца вр. Ильов 1803 м. и Северен Пирин с най-високия си вр. Вихрен (на границата с община Банско). Надморската височина е от 150 м. при с. Долна Градешница до 2914 м. при връх Вихрен. Поречието на р. Струма се характеризира с типичен преходно-средиземноморски климат. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - една от най високите стойности за страната и се доближава до някои известни курорти по Далматинското крайбрежие. Главната водна артерия е р. Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града.
От дълбока древност поречието на Струма е било важен търговски път. С течение на годините регионът оформя собствен етнографски и културен облик, за който свидетелстват археологическите находки и паметници в много от селищата на общината.
Първите заселници по тези земи са траките. Те били земеделци и животновъди, познавали овощарството и лозарството.
Манделовата къща в с. Палат
Територията на община Струмяни (366 kм2) покрива източните склонове на Малeшевска планина, долината на река Струма и малка част от западната част на Пирин. Най-високият връх на територията й е Шаралия - 2171 метра.
Гранични общини на Струмяни са Кресна - на север, Сандански - на юг, Банско - на изток, Петрич - на югоизток. Западната й граница е с община Берово (Македония).
Град Сандански е разположен в полите на пл. Пирин на 224 м. надморска височина и край устието на р. Санданска Бистрица. Известен е с уникалния си климат и лековити минерални извори (температури от 33 оС до 83 оС). Средна годишна температура въздуха 14.7 оС. Град Сандански има славата на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа. Курорта се препоръчва и за лечение на различни белодробни заболявания, хронични ринити, синузити, неврологични заболявания, кожни алергии, някои бъбречни и урологични заболявания.
Изключително природно богатство са минералните извори поради хидрокарбонатно-сулфатното си съдържание. Изворите се класифицират в IV клас по системата на Карстенс-Александров. По поречието на р. Струма се намират 80 минерални извора, групирани в 13 находища. Някои по-известни от тях са: Турската баня, Чешмата на Мирото, Парилото и новия сондажен извор.
Административен център на общината е гр. Петрич, наследник на историята и името на древния тракийски град Петра, който възниква през V-VІ век преди новата ера в подножието на планината Кожух, местността Рупите. През 28-29 век пр.н.е. Петра е завладяна от римляните и като римско селище съществува до VІ век пр.н.е., когато я превземат славяните. Селището загива в пламъците на голям пожар, така че началото на днешния град в подножието на планината Беласица е поставено от заселващите се по тези места славяни и оцелелите след пожара жители.
През ХІІІ-ХІV в. Петрич е българска крепост - част от укрепителната система в Югозападна България.
По време на османското робство се превръща в турски административен и военен център.
През 1912 г. градът е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. отваря гостоприемно врати за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.
От 1920 г. да 1934 г. Петрич е окръжен град.
Община Петрич е разположена в южната част на Благоевградска област и в югозападната част на България на площ 650 000 дка. На североизток граничи с община Сандански, а на север - с община Струмяни. На запад и на юг са държавните граници - съответно с Македония и Гърция.
Община Разлог обхваща осем населени места / Баня, Бачево, Годлево, Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско и Елешница /, между които е град Разлог - исторически наложил се икономически, културен и административен център в района на цялата Разложка котловина. История, култура и природни дадености се преплитат, за да изградят един незабравим облик. Тук се провежда най-атрактивният и неповторим кукерски пазник в България.Топлите минерални извори на Гулиина баня, Елешница, Катарино, Ръждавец и други в района, са само още един малък щрих от невероятната щедрост на природата в разложката котловина.
'Преди векове се ражда селище под звучното име Банско. Новозаселниците свиват гнезда на удивително място: до река Глазне, под самия покрив на Пирин !'
С многовековната си история , това малко планинско градче е съхранило духа на възрождението и е обект на голям туристически интерес.
Калдъръмени улички, къщи-крепости с високи порти и дълги стрехи от черна мура, дебели оградни зидове навяват чувство за потайност и непристъпност.
Каним ви да прекарате една незабравима почивка в полите на Пирин. Гостите на този планински град винаги остават омагьосани от духа на банскалии и у тях се поражда желанието да се върнат пак в дебрите на Пирин планина, защото да си част от природата е това, което всеки търси в забързаното ежедневие.
Разхождайки се по тихите улици на Банско, човек усеща спокойствието идващо от Пирина, което е обхванало целия град.
Множеството малки и оживени механи, ресторанти, дискотеки и кафета, правят престоя на всеки посетител в Банско едно изключително и незабравимо преживяване.
Снежната магия на Пирин удвоява населението на Банско с гости от чужбина и всички краища на България. Банско е град, който внушава собствено минало и автентичност в архитектурата, бита и обичаите
Една от най-атрактивните забележител- ности на Банско е църквата "Света Троица”.
Тя е построена през 1835г. и е една от най-големите трикорабни църкви без купол, издигнати в българските земи по това време. В двора на църквата се издига 30 метрова кула с часовник.
Банско е не само сбор от хотели сред красива природа, а и уникална атмосфера създадена и поддържана от историческото, архитектурното и културното наследство, своеобразна кухня и неизброимите места за развлечение.
Банско е обявен за уникално селище с международно значение за стопански туризъм (1979).
Освен красивия Пирин и многото природни забележителности, градът е богат със своите исторически местности.
През нея минава пътя,свързващ две от основните пътни артерии в страната-международните шосета Е- 79 София-Кулата-Атина и Е-80 София-Пловдив-Свиленград- Истамбул. Граничи с общините Банско, Разлог, Самоков, Якоруда и с община Велинград.
1394 ха пасищна площ и 3731.4 ха горски фонд на територията на общината са включени в НП "Рила".
Община Белица включва гр.Белица и още 12 села-Бабяк – Горно Краище, Гълабово, Дагоново, Златарица, Краище, Кузьово, Лютово, Орцево, Палатик, Черешово, обособени в 10 кметства разположени в живописната природа на Западни Родопи.
Основният транспорт е автомобилният. Пътните артерии са с регионално значение, първокласни пътища няма. Главната връзка с останалите части на страната се осигурява от път II - 19 от Националната пътна мрежа.
Община Гърмен е разположена в Югозападна България, в пазвите на Югозападните Родопи. Обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на дъбрашкия дял на западните Родопи. В състава й влизат селата: Балдево, Огняново, Скребатно, Осиково, Рибново, Марчево, Лещен, Горно Дряново, Ковачевица, Дебрен, Дъбница, Хвостяне, Крушево, Ореше и Долно Дряново, с население общо 15 114 жители. Най-голямо е с. Рибново - 2601 жители, а най-малко с. Лещен - 9 жители. Село Гърмен (1774 жители) е административен, стопански и културен център.
Според народното предание с. Сатовча е съществувало преди падането на България под османско иго под името Сватовица или Сатовица. В околните местности "Кръст", "Жидово", "Трапи", "Мисалково", "Скрибина", "Радеви ливади" и "Грамада" са съществували малки селища. Местните жители се заселили в днешното село за по-голяма сигурност.
Наименованието на селото вероятно произлиза от старобългарската дума съд (пчелна пита с мед) или от личното име Сато. Споменава се в османските регистри още през втората половина на ХV век.
Общината е разположена в крайните южни предели на България, граничи с Гърция. Попада в Местенския ландшафтен район. Релефът се определя от издиганията на Рила, Пирин, Славянка, Шилка, Боздаг и Западните Родопи, както и хлътването на Гоцеделчевската котловина и оформянето на долината на р. Места. Селищната мрежа включва един град и 14 села. Най-малкото, от които е с. Парил с 22 души, а най-голямото с. Абланица - 2700 души. Възрастовата структура на населението показва, че в някои от селата живеят повече млади хора, което противостои на общата тенденция за страната. Средната гъстота на населението е 34 души на кв.м. През територията на общината минава новоизградения път II-19 Гоце Делчев-Копривлен-Садово-Границата, който свързва новоизграденият КПП "Илинден" с Гърция.
4: Гост (и)
