МЪРТВИТЕ ИДВАТ В СЪНИЩАТА НИ, ЗА ДА НИ ПРЕДУПРЕДЯТ ЗА НЕЩО

Да сънуваме умрели хора е нещо обичайно. Обикновено образите им не се виждат ясно, подсъзнанието използва образа на умрелия човек като символ за личните му проблеми. Сън - и нищо повече! Но се случва понякога те, умрелите, все пак да дойдат. Или да изпратят послание. За тези необясними неща пише в своята книга анализаторът на сънища Дейвид Крисп.
СЪН ПОКАЗВА ИСТИНСКА СМЪРТ Често насън ние виждаме нечия смърт, преди тя наистина да се е случила. По този повод Дейвид Крисп разказва следното: “Моят дядо бил италианец по произход и след края на войната през 1945 година му се приискало отново да посети Италия. В петък вечерта, преди да замине, баща ми (тогава още дете) се събудил от собствените си сълзи. Баба ми, тогава още млада майка, разбудена от плача на детето си, го попитала какво се е случило, защо плаче. Той отговорил, че сънувал, че баща му е умрял. Освен това в съня си той видял паспорт с две снимки на своите братя и печат от авиополет.

Дядо ми заминал, но скоро дошла картичка, в която се съобщавало, че е пристигнал благополучно, че е жив и здрав. Но след още един ден дошла телеграма за неговата внезапна смърт. И двамата му братя веднага отлетели за Италия, за да вземат тялото на покойния си баща”.

СЛЕД КОНЧИНАТА СИ МЪРТВИТЕ СЕ ЯВЯВАТ НА ХОРАТА, КОИТО ОБИЧАТ

А ето пример от статията на журналиста Шейн Милър “Препоръките на Кейс за сънищата”. “Три дни преди смъртта на моя баща през 1953 година ми се присъни жена, която видях в неговия дом във Филаделфия. Тя ми каза: “Аз дойдох да изразя съболезнованията си”. След това започна да се изкачва по стълба. Баща ми тогава беше болен, но сякаш нямаше предпоставки за кончината му. И все пак през почивните дни аз тръгнах натам и взех необходимите за погребение неща, в случай че сънят ми се сбъдне. И тогава получих телеграмата”.

Кейс твърди, че в повечето случаи покойниците се явяват в сънищата на тези, които обичат, три дни след смъртта. Те искат да покажат, че смъртта все още не е краят.

“ДНЕС В ПЕТ ЧАСА, ПРИЯТЕЛЮ, АЗ УМРЯХ”

В книгата на Ф. В. Х. Майерс “Човешката душа и нейният живот след смъртта” е разказан случай, който се случил на човек с име Карл Дигновити. Този случай показва как сънят понякога съвпада с видението.

“Преди около една година в съседното село внезапно почина мой приятел, пивовар на име Вуншер. Понеже го навестявах рядко, аз не знаех нищо за случилото се. През същия този ден работих много, легнах си да спя рано и започнах да сънувам веднага щом си легнах. В съня си чух как Вуншер ме вика със силен глас: “Приятелю, побързай и ми донеси ботуши!”. Това ме събуди и аз помислих как ще се разсмее моят приятел Вуншер, когато му разкажа какво съм сънувал. Той беше шегаджия. Тогава обаче отново чух гласа му точно под прозореца ми. Седнах в леглото и се заслушах.

Неочаквано той се появи в стаята зад шкафа за бельо и тръгна с широки крачки покрай спалнята, на която спяхме с жена ми и детето. Отчаяно жестикулираше с ръце, това му беше навик. Той каза: “Какво ще кажете за това, хер Оберман? Днес в пет часа вечерта аз умрях!”.

Поразен от това, аз възкликнах: “О, това не е истина!”. А той каза: “Чиста истина е. Какво си мислите? Те искат да ме погребат чак във вторник в два часа”. Думите си изразяваше с жестове. А аз си казах: “Може би това е халюцинация? Ето, светни лампата, там е гардеробът, това е огледалото, а ето тук е моят приятел”. И разбрах, че не спя. След това ми дойде друга мисъл. Какво ще си помисли жена ми, ако се събуди и го види в спалнята ни?

В страха си се обърнах към нея и с голямо облекчение видях, че тя спи, но забелязах, че лицето й е доста бледо. Тогава казах на приятеля си: “Нека говорим по-тихо, за да не събудим жена ми”. Той ми отговори с тих и спокоен глас: “Не се страхувай, няма да причиня нищо лошо на жена ти”. Аз си помислих, че понякога наистина се случват неща, които не могат да бъдат обяснени по никакъв начин, и му казах: “Ако това, че сте умрели, е истина, аз искрено съжалявам. Ще се погрижа за децата ви”. Той се надвеси над мен, сякаш искаше да ме прегърне. Аз подадох напред лявата си ръка, за да го спра, но призракът изчезна”.

Няма нужда да казваме, че Вуншер наистина е умрял в пет часа и е бил погребан на следващия ден, вторник, в два часа. Времето на погребението било уговорено от неговите роднини веднага след смъртта му, в стаята, където той още лежал. Бързали, за да могат да изпратят телеграми на роднините, които живеели далече.

http://www.chudesa.net