Христос често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
Тогава Христос отвел трима от тях: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него "ново царство".
След вглъбена молитва Исус се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното - символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде.
В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение "Освещаване на гроздето". Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата.
Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.
Според народните вярвания времето на Преображение се обръща: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва - времето се обръща към есента и студа.
На Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
Преображение Господне се отбелязва с литургии във всички християнски църкви.